Какво е приятел? Дали е човек, който е постоянно с теб-физически (по стечение на обстоятелствата или по собствено желание), или е някой, към когото се обръщаме в трудни моменти? По принцип човек веднага би казал, че е второто, но забелязвам как се привързвам много повече към хората, с които имам постоянен контакт. Дали е от някакво чувство за сигурност, или е просто защото така съм свикнала, не мога да преценя.
Имам 2 съквартирантки(те са 3, но с 3-тата гледам да нямам много контакти). С моите момичета се разбираме по принцип перфектно. Напоследък обаче, усещам някаква странна негативна енергия в отношенията ни. Никога не съм била перфектната съквартирантка, напротив, имала съм много проблеми в миналото си. Имало е скандали, сменяне на колеги, мръсни номера, кражби дори..Но винаги съм се стремяла да преглъщам да опрощавам и продължавам напред. А дали е правилно?
Дали хората, виждайки че си може би слаб за тях с толерантността си, несъзнателно те тъпчат, за да се чувстват по-добре?
Всеки има своите трудни моменти, но това не означава да си го изкарваме на най-близките(това според мен са енергийни вампири).Това не е начинът, по който ще се почувстваме по-добре...
Този свят е прекалено объркан за мен. Опитвам се да разбера хората, но не ми се получава в повечето случаи. Затова реших да уча медицина, поне малко да мога да разбирам това сложноустроено същество, но освен как работи отвътре, как функционира тялото, друго не мога да науча. В нито един учебник няма написано как да разчитаме душата на хората, как да разбираме какво всъщност мисли човек, а това е най-важното. Как може в един и същ ден да се държиш с хората около себе си мило и в същото време унижаващо? Това за мен означава, че подценяваш човека срещу себе си, че го мислиш за някой по-низш от теб, че той не заслужава това, което има, а ти не получаваш това, което трябва. Аман от комплексари. А после аз си мислех, че имам комплекси.
Не мисля, че има смисъл да пиша романи, за да изразя всичко, което чувствам, защото така или иначе утре ще ми е минало(както винаги)..колкото и да се заричам да не обръщам внимание на дребните проблеми, винаги се намира нещо, което да ми развали настроението. А не искам да е така. Опитвам се да игнорирам маловажните неща, да не обръщам внимание на обидите и язвителните забележки. Не винаги ми се получава.
В крайна сметка за мен приятелството е мит. Приятелите за мен са хора, с които се чувстваш добре до един момент. След това нямаш изгода от тях и си намираш нови приятели, с които се забавляваш, уж са при теб в трудни моменти, а всъщност са прекалено заети, за да дойдат с теб до бърза помощ..
