Съвместно съжителство

Не, не става въпрос за живеене между двама влюбени (твърдо против съм съвместното съжителство между двама души ако нямат планове да се обвържат по-сериозно).
Тук ще дискутирам само и единствено за това как жените живеят на едно място, за проблемите в общуването, за курвенските номера и всичко свързано със съквартирантките.
Вече 5-та година живея на общежитие, и ако господ е с мен, ще съм тук още "само" 2 години.
В началото беше много забавно и интересно. Имах съквартирантка, с която се разбирахме перфектно, споделяхме добро и лошо, не сме деляли нищо. Но..(винаги има едно НО) изведнъж след нова година нещата се промениха. Моята най-близка приятелка за тогава изведнъж си промени отношението към мен и то без дори да поговори с мен за евентуалните проблеми, които съм й създавала. Както и да е, да кажем, че не сме били сходни по характери и е имало разминавания.
Следващата година се преместих да уча в друг град, там всичко вървеше по мед и масло освен малкият факт, че живеех с една молдовка, една фрустрирана госпожица и една прекалено набожна протестантка. Можете да си представите как съм се чуствала, живеейки в чужда страна, без българи при мен, и имайки тези същества за съквартирантки. Някак си се разбирахме с тях до нова година, след това беше ад. Кой от кой по-долен номер. Помня, че заради тях бях 2-3 седмици болна, защото отказваха да затварят прозорците вечер, а аз не можех да стоя на течение(тогава). Да кажем, че пак не случих на съквартирантки.
На следващата година се преместих на друг етаж, в друга стая с чисто нови съквартирантки-пак една молдовка, едно момиче, което не беше от университета ми, но имаше връзки и живееше при нас(на 20 години в 10 клас..дори не знам дали завърши училище) и още едно нещо, което аз не мога да нарека нито човек, нито момиче. Най-мърлявото и гнусно нещо, което съм виждала през живота ми. Като започнем от мръсните гащи под възглавницата, минем през ноктите под леглото и стигнем до краденето на чужди самобръсначки.. Това същото същество ми открадна и телефона. Стана много странно. На един курс си забравих (или поне така мисля) телефона под бюрото. Като се прибрах вкъщи се зачудих къде съм си го оставила. Помолих я ако може да дойде с мен да го потърсим заедно в университета. Нещото дойде с мен, но и двете не можахме да го намерим(УЖ). След 2 месеца тази мърла ми влиза в стаята, говорейки по телефона, който аз бях изгубила. Последваха полиции, лъжи и тн...в крайна сметка си взех телефона, който приличаше на прегазен от танк, но както и да е. От тогава странях от нея още повече. Странното беше, че молдовката се сприятели с нея, знаейки какво прави и как краде(бяха ни предупредили още от есента, но не вярвахме). Последваха още няколко месеца на преживяване с мъка. Мина и тази година. На следващата година си бях поканила моя приятелка да дойде да живее с мен, нейната съквартирантка и молдовката. Идвайки есента установявам, че ми е крадено от багажа, който си бях оставила в стаята. Молдовката явно беше пуснала крадлата, която едвам изгонихме от стаята, през края на сесията, когато аз си бях тръгнала..
Както и да е, опитах се да преглътна всичко в името на разбирателството между нас, защото все пак живеем в една стая. Годината започна обещаващо. Новите съквартирантки-приятелки бяха много мили с мен. Започнах да си мисля, че найстина може да има такова приятелство. Така се случи, че през ноември имах здравословни проблеми, и трябваше една вечер да отида до бърза помощ. Никоя от момичетата не дойде с мен, дори не попита дали да дойде..Тогава за първи път осъзнах, че нещо не е както трябва. Но си замълчах, както винаги, в името на разбирателството. Годината мина, аз лично имах много емоционални моменти, и хубави, и лоши...
За добро или зло тази година пак съм със старите ми съквартирантки от миналата година. Само че нещата вече не са като миналата година. Те са по-студени, не споделят с мен, чувам ги как говорят зад гърба ми, а сме едва края на първия семестър.
Моля се на господ нещата между нас да се оправят, защото сериозно се замислям какъв е проблема с мен и защо не мога да имам нормални отношения с момичетата около мен.
Мисля си на моменти, че съм прекалено затворен човек, но вкъщи не е така. В България се разбирам с много хора, имам какво да си кажа с тях. Тук, където съм сега, нещата са коренно различни. Хората са далече от моите разбирания, общи теми за разговор почти няма между нас освен ученето. Няма някой, за който да кажа, че ми се излиза с него на по бира..Няма на кой да споделям хубавите и лошите ми моменти, защото nobody gives a fuck.

съвместно съжителство

Истинските приятели, мит или реалност.

Какво е приятел? Дали е човек, който е постоянно с теб-физически (по стечение на обстоятелствата или по собствено желание), или е някой, към когото се обръщаме в трудни моменти? По принцип човек веднага би казал, че е второто, но забелязвам как се привързвам много повече към хората, с които имам постоянен контакт. Дали е от някакво чувство за сигурност, или е просто защото така съм свикнала, не мога да преценя.
Имам 2 съквартирантки(те са 3, но с 3-тата гледам да нямам много контакти). С моите момичета се разбираме по принцип перфектно. Напоследък обаче, усещам някаква странна негативна енергия в отношенията ни. Никога не съм била перфектната съквартирантка, напротив, имала съм много проблеми в миналото си. Имало е скандали, сменяне на колеги, мръсни номера, кражби дори..Но винаги съм се стремяла да преглъщам да опрощавам и продължавам напред. А дали е правилно?
Дали хората, виждайки че си може би слаб за тях с толерантността си, несъзнателно те тъпчат, за да се чувстват по-добре?
Всеки има своите трудни моменти, но това не означава да си го изкарваме на най-близките(това според мен са енергийни вампири).Това не е начинът, по който ще се почувстваме по-добре...
Този свят е прекалено объркан за мен. Опитвам се да разбера хората, но не ми се получава в повечето случаи. Затова реших да уча медицина, поне малко да мога да разбирам това сложноустроено същество, но освен как работи отвътре, как функционира тялото, друго не мога да науча. В нито един учебник няма написано как да разчитаме душата на хората, как да разбираме какво всъщност мисли човек, а това е най-важното. Как може в един и същ ден да се държиш с хората около себе си мило и в същото време унижаващо? Това за мен означава, че подценяваш човека срещу себе си, че го мислиш за някой по-низш от теб, че той не заслужава това, което има, а ти не получаваш това, което трябва. Аман от комплексари. А после аз си мислех, че имам комплекси.
Не мисля, че има смисъл да пиша романи, за да изразя всичко, което чувствам, защото така или иначе утре ще ми е минало(както винаги)..колкото и да се заричам да не обръщам внимание на дребните проблеми, винаги се намира нещо, което да ми развали настроението. А не искам да е така. Опитвам се да игнорирам маловажните неща, да не обръщам внимание на обидите и язвителните забележки. Не винаги ми се получава.
В крайна сметка за мен приятелството е мит. Приятелите за мен са хора, с които се чувстваш добре до един момент. След това нямаш изгода от тях и си намираш нови приятели, с които се забавляваш, уж са при теб в трудни моменти, а всъщност са прекалено заети, за да дойдат с теб до бърза помощ..

Здравейте на всички!
Първо искам да ви благодаря,че разглеждате моят блог. Искрено се радвам,че съм ви заинтригувала по някакъв начин (и аз не знам как..) :)
За мен какво да кажа,най-обикновена мацка..
Мечтата ми е да следвам медицина и моето момченце да си е с мен :)
btw. той първи си направи блог и аз да не видя нещо (ще ме извиняваш,злато)
всъщност той е виновен за много неща около мен :) той ме зариби по PSP и всякакви такива щуротийки :) Добре,че е той, защото иначе никой не би издържал на моето постоянно мрънкане. Аз съм малко(доста) щурава.
Ако някой иска да научи повече за мен,да ми пише,защото не обичам да говоря много за мен..