Съвместно съжителство

Не, не става въпрос за живеене между двама влюбени (твърдо против съм съвместното съжителство между двама души ако нямат планове да се обвържат по-сериозно).
Тук ще дискутирам само и единствено за това как жените живеят на едно място, за проблемите в общуването, за курвенските номера и всичко свързано със съквартирантките.
Вече 5-та година живея на общежитие, и ако господ е с мен, ще съм тук още "само" 2 години.
В началото беше много забавно и интересно. Имах съквартирантка, с която се разбирахме перфектно, споделяхме добро и лошо, не сме деляли нищо. Но..(винаги има едно НО) изведнъж след нова година нещата се промениха. Моята най-близка приятелка за тогава изведнъж си промени отношението към мен и то без дори да поговори с мен за евентуалните проблеми, които съм й създавала. Както и да е, да кажем, че не сме били сходни по характери и е имало разминавания.
Следващата година се преместих да уча в друг град, там всичко вървеше по мед и масло освен малкият факт, че живеех с една молдовка, една фрустрирана госпожица и една прекалено набожна протестантка. Можете да си представите как съм се чуствала, живеейки в чужда страна, без българи при мен, и имайки тези същества за съквартирантки. Някак си се разбирахме с тях до нова година, след това беше ад. Кой от кой по-долен номер. Помня, че заради тях бях 2-3 седмици болна, защото отказваха да затварят прозорците вечер, а аз не можех да стоя на течение(тогава). Да кажем, че пак не случих на съквартирантки.
На следващата година се преместих на друг етаж, в друга стая с чисто нови съквартирантки-пак една молдовка, едно момиче, което не беше от университета ми, но имаше връзки и живееше при нас(на 20 години в 10 клас..дори не знам дали завърши училище) и още едно нещо, което аз не мога да нарека нито човек, нито момиче. Най-мърлявото и гнусно нещо, което съм виждала през живота ми. Като започнем от мръсните гащи под възглавницата, минем през ноктите под леглото и стигнем до краденето на чужди самобръсначки.. Това същото същество ми открадна и телефона. Стана много странно. На един курс си забравих (или поне така мисля) телефона под бюрото. Като се прибрах вкъщи се зачудих къде съм си го оставила. Помолих я ако може да дойде с мен да го потърсим заедно в университета. Нещото дойде с мен, но и двете не можахме да го намерим(УЖ). След 2 месеца тази мърла ми влиза в стаята, говорейки по телефона, който аз бях изгубила. Последваха полиции, лъжи и тн...в крайна сметка си взех телефона, който приличаше на прегазен от танк, но както и да е. От тогава странях от нея още повече. Странното беше, че молдовката се сприятели с нея, знаейки какво прави и как краде(бяха ни предупредили още от есента, но не вярвахме). Последваха още няколко месеца на преживяване с мъка. Мина и тази година. На следващата година си бях поканила моя приятелка да дойде да живее с мен, нейната съквартирантка и молдовката. Идвайки есента установявам, че ми е крадено от багажа, който си бях оставила в стаята. Молдовката явно беше пуснала крадлата, която едвам изгонихме от стаята, през края на сесията, когато аз си бях тръгнала..
Както и да е, опитах се да преглътна всичко в името на разбирателството между нас, защото все пак живеем в една стая. Годината започна обещаващо. Новите съквартирантки-приятелки бяха много мили с мен. Започнах да си мисля, че найстина може да има такова приятелство. Така се случи, че през ноември имах здравословни проблеми, и трябваше една вечер да отида до бърза помощ. Никоя от момичетата не дойде с мен, дори не попита дали да дойде..Тогава за първи път осъзнах, че нещо не е както трябва. Но си замълчах, както винаги, в името на разбирателството. Годината мина, аз лично имах много емоционални моменти, и хубави, и лоши...
За добро или зло тази година пак съм със старите ми съквартирантки от миналата година. Само че нещата вече не са като миналата година. Те са по-студени, не споделят с мен, чувам ги как говорят зад гърба ми, а сме едва края на първия семестър.
Моля се на господ нещата между нас да се оправят, защото сериозно се замислям какъв е проблема с мен и защо не мога да имам нормални отношения с момичетата около мен.
Мисля си на моменти, че съм прекалено затворен човек, но вкъщи не е така. В България се разбирам с много хора, имам какво да си кажа с тях. Тук, където съм сега, нещата са коренно различни. Хората са далече от моите разбирания, общи теми за разговор почти няма между нас освен ученето. Няма някой, за който да кажа, че ми се излиза с него на по бира..Няма на кой да споделям хубавите и лошите ми моменти, защото nobody gives a fuck.